НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ПРОСВЕТА 1914"- ГР. МАЛКО ТЪРНОВО

  [BG]   EN  
НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ "ПРОСВЕТА 1914"- ГР. МАЛКО ТЪРНОВО

 
Рейтинг: 3.00
(1127)
Новини
ПРОФИЛ НА КУПУВАЧА
За нас
Проекти
Анкети
Традиции и обичаи
Клуб "Млад приятел на книгата"
Състав за изворен фолклор
Състав за стара градска песен "Старата липа"
Детска театрална група "Убастия"
Състав за художествено слово "Аз Буки Веди"
Школа по изобразително изкуство
Декларации по чл. 19а от Закона за народните читалища
ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ - 2
Полезни връзки
За контакти


Текущи проекти Календар

За нас / Да тръгнем от историята

Да тръгнем от историята
25.11.09 15:58
Малко история
Вземи в gLOG
Идеята за създаване на читалище в Малко Търново води началото си много преди 1914 година. По спомени на стари малкотърновци още през 1871г. родолюбиви и просветни учители и ученици от Одринската и Солунската гимназия замислили създаването на тази народна културно- просветна организация. Едва през 1894г. тяхната идея намерила по- реален израз в създаването на малка училищна библиотека в една от стаите на Голямото училище. Инициаторите за това дело били учителите малкотърновци Стамо Сталев  и Иван Попов. От това време датират и първите театрални изпълнения, изнасяни от самодейни учители. Като първа пиеса, изнесена в Малко Търново, се сочи "Многострадалната Геновева"- 1895 година. 
Малката стаичка в Голямото училище била същевременно и мястото, където се провеждали сбирки, сказки и други форми на просветна дейност. Не е без значение да се отбележи, че именно в тази стаичка през 1897г. се създава първият в Странджа таен Македоно- Одрински революционен комитет за освобождение на Тракия и Македония от Турско робство.
На 02.02.1914г.,  непосредствено след Освобождението на Малко Търново от турско робство,  е създадено читалището в града и книгите от училищната библиотека стават основа на читалищната. Ето имената на основателите на читалището: Димо Янков, Ст. Николов , Георги поп Добрев, Иван Воденичаров, Манол Ралев, Георги Карпузов, Илия Шентев, Стойко Станимиров, Тодорка Янкова , Милка Стойчева и др. Въпреки трудностите и липсата на средства читалището е било обзаведено с дарения от населението. Ръководството на читалището веднага го е абонирало с вестници и списания, организирало е първата литературно- музикална програма.
През 1915г. читалището става член на Общия читалищен съюз в България.
По време на Първата световна война повечето читалищни членове са мобилизирани и дейността е прекратена.
На 15 юни 1919г. ръководството на читалището се събира отново и благодарение на новосъздадената местна интелигенция в града се развива богата културно- просветна дейност. Възстановява се читалищната библиотека и се закупува нова литература, организират се изнасянията на сказки и реферати, на които се канят наши видни учени и писатели. Големи са затрудненията при подготвянето и изнасянето на театрални представления: малки сцени, възпрепятстване от официалната власт и др. Но това не спира запалените ентусиасти. Представленията са били посещавани масово от населението. Самодейците от театралния състав са били главно из средата на учителите и занаятчиите.
През 1921г. към читалището се основава хор с диригент Петко поп Тодоров, а през 1924г. -и оркестър.
С настъпването на фашизма и реакцията в нашата страна реакционни и фашизирани елементи в Малко Търново са се опитвали да вземат в свои ръце ръководството на читалището и насочат неговата дейност в интерес на своите противонародни цели. За чест на нашето читалище то винаги е отстоявало своя демократичен характер. Активисти на читалището от това време са: Димитър Томов, Петър Райков, Ст. Карагеоргиев, Кирил Бедров, Г. Певтичев, Дико Джебков, Д. Ганчев, Кирил Харбалиев и много други.
Истински размах получава читалищната дейност след победата на 9 септември 1944г. През тези години многократно се увеличава библиотечния фонд на Народно читалище "Просвета". Разнообразяват се и формите на културно- масова работа- кинолекции, радиопредавания, вечери, посветени на миньора, животновъда, пропагандистите, самодейците, на наши известни революционни поети и писатели. Любимци на публиката стават самодейците Георги Червенков, Коста Брънков, В. Златаров, Ат. Киров, С. Янкова, Зл. Григорова, д-р Евтимов, Тодор Градев, Ст. Бодуров, Е. Матеева и др.
През 1953-54г. се развива и нов вид художествена самодейност, а именно танцовата. През 1955г. танцовият състав към читалището ни става окръжен първенец на прегледа на художествената самодейност.
В началото на 1963г. към читалището е създаден и естрадно- сатиричен състав. Той се явява на окръжен преглед още същата година и веднага става първенец.
През м. март 1964г. читалището е обявено от Националния съвет на ОФ - София за Образцово народно читалище.
От 1965г. читалището в Малко Търново вече разполага с нова сграда.
От 1956г. до 1990г. неизменно при всички мероприятия на читалището художник е бил Иван Стратиев.
Историята и развитието на читалището доказват, че то никога не е било само просветителски институт, а напротив- неговата сила и жизненост се крият в това, че то винаги своевременно е свързвало своята дейност с проблемите на деня.
В момента председател на читалището е Стефан Златаров и секретар е Милена Дренчева.


читалище просвета малко търново
 

читалище просвета малко търново 

читалище просвета малко търново
 

читалище просвета малко търново



Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.175